Бръмченето на социо-олигофренията или голямото зануляване наизгладените мозъци - Би Нюз - Топ новини от България
Николай Йотов, полузаспал наблюдател и бивш публицист
цънцар
влашки ром, същото като цинцар, но на шопски диалект
“Мерна ми се един цънцар като да калайдисваше откраднатия ми котел. ”
Из
б.а. На румънски език, цънцар ( “țânțar ”) значи комар.
За младото потомство, известно през днешния ден под отвратителния американизъм „ джен зи “, което на мен ми подухва единствено на един предупреден свършек – букви в евроатлантическата азбука след Z няма, това да ви приказва нещо? – би трябвало да се изяснят некои съображения.
Журналистика днес в България, както тя се разбирашеу нас в началото на 90-те, а в света – доста преди този момент – няма. Нито в България, нито по света. Grosso modoоткъм 2010-2012-а насам. Тогава медиите по света и у нас се цифровизираха, вестници и списания започнахада понижават тиражите и да изчезват от будките и будките с „ п “ (павилионите).
В резултат на това, вестниците, стожерът („ Стършел “-ът?) на печатната преса, които минаха в интернет пространството имаха два избора: да стартират да просят пари за абонаменти, или да се наблъскат до козирката с реклами от всевъзможен тип. Само че по това време рекламите през бай ви Google и тем сходни към момента бяха в много по-примитивен и недорасъл тип от днешния, който пък напълно се изроди и в този момент е отвън всевъзможен контрол и облагите бяха минимални. А довчерашният консуматор, който без да се замисля вадеше по левче-два и три по „ киосковете “, ненадейно се разлигави и реши, че информацията е негово изконно право, обещано свише и затова гратис окончателно.
Това даде опция на всевъзможни групировки, дребни и огромни, групи по ползи ( “interest groups ” на съвременен колониален), олигархични кръгове, бизнес организации и частни лица, жужащи и облизващи се до това време към тях, да стартират да прилапват до скоро що-годе останалите независими печатни медии и техните новоизлюпени цифрови издания. Пак прецизирам, приказваме за събития, протичащи се по едно и също време по цялото цивилизовано земно кълбо. Толкова едновременни, колкото ще бъдат едни други случки и събития седем-осем години по-късно. Ум да ти зайде!
Отварям една скоба, тъй като за тази безочливост в никакъв случай не може да се напише задоволително – някои световни издания, изключително на Запад, направиха висшото безсрамие да молят за пари, до момента в който бяха завземани от знайни и незнайни милиардери и тинк-танкове, претендирайки в това време, че се борят за, поддържат и „ съставляват “ „ самостоятелната публицистика “.
Не ме разбирайте неправилно. Съвсем не настоявам, че до това време нямаше частни ползи и олигархични кръгове, които държаха на хранилка множество медии и не бълваха агитация със скоростта на повръщащия персонаж от сцената в “Team America: World Police ”. И тогава беше годна максимата „ Пресата е свободна – за всеки, който я притежава “ ( “Press is free – to anyone who owns one, ” непременно гледайте шедьовъра „ Вътрешен човек “ от 1999 на Майкъл Ман поне веднъж– има го дори в ютюб). Но с изключение на, че бяха фалирани и/или купени и останалите относително неутрални медии, оня интервал даде началото и на различен един банкрут на публицистиката по света.
Започнаха да се излюпват и набират скорост безобразно необразовани и искрено олигофренски уеб сайтове и сайтчета на предходни, физически издания и нови цифрови жълтини със силно кафяви примеси, напомнящи на „ ризката от Бициани “ на Боби Турбото (потърсете препратката, тя е от едни отдавна забравени, през днешния ден лирично-носталгични, времена от растежа на млечните зъбки на бТВ).
Роди се и се популяризира като нереален вирус простотията, родиха се простащината, вопиющата неначетеност, долнопробната агитация в уеб пространството, „ с общителното спомоществователство “на интернет „ медии “ и „ обществени “ мрежи, които се рояха, жужаха, хапеха, боцкаха и незабелязано заразяваха потребителите си с бацила на слабоумието. Този микроб доста скоро се съобщи и на останалите „ обичайни “ радиа и малките екрани.
До през вчерашния ден конкурентни медии се прегрупираха в конгломерати и картели, в които към този момент работеха промити ту от „ интерншипове “, т.е. чиракчийстване, ту от „ сполучливи кариери “ в нпо-та, ту със съмнителни дипломи от измислени соросоидни образователни заведенияи други помийни ями.
Започна повсеместното изглаждане и нулиране на мозъци, които през днешния ден не могат да задържат своя attention span повече от десет секунди, които да не помнят нищо повече от пет секунди, и които да нямат самообладание повече от една, да скочат на идващото „ story “, идващия „ content “ и идната вулгарна пропагандна дивотия.
Откъде знам всички тези невероятни безобразия и кой ги подреди? Ще ви опиша различен път. Сега отивам да пия едно греяно вино в митинг на прекомерно будните (woke) спящи с необятно затворени очи.
Академик Петър Иванов
Тормозът се появява, когато Азът е залепен за идеологията, както е при въпросната прекомерно еластична водеща на bTV. Всяко противоречие с нея и с това, което на нея ѝ е подредено да смята за вярно, се претърпява от нея като персонална офанзива. Лошо и смущаващо е, че при Цънцарова няма вътрешна отдалеченост сред Аза и позицията, която ѝ е наложена от “редактора ”, по този начин да го кажем.
Тогава диалогът в bTV не е продан на отзиви, не е разговор, а див селски изпит, разпит, на който гостът би трябвало да „ отговоря вярно “, другояче пердах по главата, простата!
Сега, последно, не знам дали е вярно и джентълменски, да приказваме за възрастта на водещата и за психодинамична картина на случая.
Без да генерализирам, при дами в междинна възраст, климаксът (менопаузата), знаем, е натурален преход в живота на всяка жена, и не може да ни учудват някои особености в душeвността и настроенията, както и промени в държанието ѝ, в което постоянно виждаме:
• потребност от твърда идентичност;
• боязън от разпад, уволняване, излагация;
• съмнение;
• подозрителност;
• амбивалентност;
• и търсене на обезщетения посредством честен соросоиден абсолютизъм и неженствена враждебност.
Обобщение в една формула:
Имаме, или май имахме, към този момент, водеща, която:
„ не задава сложни въпроси “, а е стъкмена фигура, която постанова (налагаше) верни отговори от позиция на морална власт, красота и сексапилност (защо да го икономисвам?) и подправен престиж.
(Този текст е първият от серия разбори на Цънцарова и на bTV. Очаквайте идващия – “Мурка – комисарят с микрофона ”.)
Четете моите текстове!
Търсете моите книги по психотерапия, психоанализа и парапсихология тук:
tornadobg.com
цънцар
влашки ром, същото като цинцар, но на шопски диалект
“Мерна ми се един цънцар като да калайдисваше откраднатия ми котел. ”
Из
б.а. На румънски език, цънцар ( “țânțar ”) значи комар.
За младото потомство, известно през днешния ден под отвратителния американизъм „ джен зи “, което на мен ми подухва единствено на един предупреден свършек – букви в евроатлантическата азбука след Z няма, това да ви приказва нещо? – би трябвало да се изяснят некои съображения.
Журналистика днес в България, както тя се разбирашеу нас в началото на 90-те, а в света – доста преди този момент – няма. Нито в България, нито по света. Grosso modoоткъм 2010-2012-а насам. Тогава медиите по света и у нас се цифровизираха, вестници и списания започнахада понижават тиражите и да изчезват от будките и будките с „ п “ (павилионите).
В резултат на това, вестниците, стожерът („ Стършел “-ът?) на печатната преса, които минаха в интернет пространството имаха два избора: да стартират да просят пари за абонаменти, или да се наблъскат до козирката с реклами от всевъзможен тип. Само че по това време рекламите през бай ви Google и тем сходни към момента бяха в много по-примитивен и недорасъл тип от днешния, който пък напълно се изроди и в този момент е отвън всевъзможен контрол и облагите бяха минимални. А довчерашният консуматор, който без да се замисля вадеше по левче-два и три по „ киосковете “, ненадейно се разлигави и реши, че информацията е негово изконно право, обещано свише и затова гратис окончателно.
Това даде опция на всевъзможни групировки, дребни и огромни, групи по ползи ( “interest groups ” на съвременен колониален), олигархични кръгове, бизнес организации и частни лица, жужащи и облизващи се до това време към тях, да стартират да прилапват до скоро що-годе останалите независими печатни медии и техните новоизлюпени цифрови издания. Пак прецизирам, приказваме за събития, протичащи се по едно и също време по цялото цивилизовано земно кълбо. Толкова едновременни, колкото ще бъдат едни други случки и събития седем-осем години по-късно. Ум да ти зайде!
Отварям една скоба, тъй като за тази безочливост в никакъв случай не може да се напише задоволително – някои световни издания, изключително на Запад, направиха висшото безсрамие да молят за пари, до момента в който бяха завземани от знайни и незнайни милиардери и тинк-танкове, претендирайки в това време, че се борят за, поддържат и „ съставляват “ „ самостоятелната публицистика “.
Не ме разбирайте неправилно. Съвсем не настоявам, че до това време нямаше частни ползи и олигархични кръгове, които държаха на хранилка множество медии и не бълваха агитация със скоростта на повръщащия персонаж от сцената в “Team America: World Police ”. И тогава беше годна максимата „ Пресата е свободна – за всеки, който я притежава “ ( “Press is free – to anyone who owns one, ” непременно гледайте шедьовъра „ Вътрешен човек “ от 1999 на Майкъл Ман поне веднъж– има го дори в ютюб). Но с изключение на, че бяха фалирани и/или купени и останалите относително неутрални медии, оня интервал даде началото и на различен един банкрут на публицистиката по света.
Започнаха да се излюпват и набират скорост безобразно необразовани и искрено олигофренски уеб сайтове и сайтчета на предходни, физически издания и нови цифрови жълтини със силно кафяви примеси, напомнящи на „ ризката от Бициани “ на Боби Турбото (потърсете препратката, тя е от едни отдавна забравени, през днешния ден лирично-носталгични, времена от растежа на млечните зъбки на бТВ).
Роди се и се популяризира като нереален вирус простотията, родиха се простащината, вопиющата неначетеност, долнопробната агитация в уеб пространството, „ с общителното спомоществователство “на интернет „ медии “ и „ обществени “ мрежи, които се рояха, жужаха, хапеха, боцкаха и незабелязано заразяваха потребителите си с бацила на слабоумието. Този микроб доста скоро се съобщи и на останалите „ обичайни “ радиа и малките екрани.
До през вчерашния ден конкурентни медии се прегрупираха в конгломерати и картели, в които към този момент работеха промити ту от „ интерншипове “, т.е. чиракчийстване, ту от „ сполучливи кариери “ в нпо-та, ту със съмнителни дипломи от измислени соросоидни образователни заведенияи други помийни ями.
Започна повсеместното изглаждане и нулиране на мозъци, които през днешния ден не могат да задържат своя attention span повече от десет секунди, които да не помнят нищо повече от пет секунди, и които да нямат самообладание повече от една, да скочат на идващото „ story “, идващия „ content “ и идната вулгарна пропагандна дивотия.
Откъде знам всички тези невероятни безобразия и кой ги подреди? Ще ви опиша различен път. Сега отивам да пия едно греяно вино в митинг на прекомерно будните (woke) спящи с необятно затворени очи.
Академик Петър Иванов
Тормозът се появява, когато Азът е залепен за идеологията, както е при въпросната прекомерно еластична водеща на bTV. Всяко противоречие с нея и с това, което на нея ѝ е подредено да смята за вярно, се претърпява от нея като персонална офанзива. Лошо и смущаващо е, че при Цънцарова няма вътрешна отдалеченост сред Аза и позицията, която ѝ е наложена от “редактора ”, по този начин да го кажем.
Тогава диалогът в bTV не е продан на отзиви, не е разговор, а див селски изпит, разпит, на който гостът би трябвало да „ отговоря вярно “, другояче пердах по главата, простата!
Сега, последно, не знам дали е вярно и джентълменски, да приказваме за възрастта на водещата и за психодинамична картина на случая.
Без да генерализирам, при дами в междинна възраст, климаксът (менопаузата), знаем, е натурален преход в живота на всяка жена, и не може да ни учудват някои особености в душeвността и настроенията, както и промени в държанието ѝ, в което постоянно виждаме:
• потребност от твърда идентичност;
• боязън от разпад, уволняване, излагация;
• съмнение;
• подозрителност;
• амбивалентност;
• и търсене на обезщетения посредством честен соросоиден абсолютизъм и неженствена враждебност.
Обобщение в една формула:
Имаме, или май имахме, към този момент, водеща, която:
„ не задава сложни въпроси “, а е стъкмена фигура, която постанова (налагаше) верни отговори от позиция на морална власт, красота и сексапилност (защо да го икономисвам?) и подправен престиж.
(Този текст е първият от серия разбори на Цънцарова и на bTV. Очаквайте идващия – “Мурка – комисарят с микрофона ”.)
Четете моите текстове!
Търсете моите книги по психотерапия, психоанализа и парапсихология тук:
tornadobg.com
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ